Tłumaczenia dla hasła становища w bułgarski»niemiecki słowniku

стано̀вищ|е <-а> RZ. r.n.

становище

Standpunkt r.m.

становище

Stellungnahme r.ż.

становище

Einlassung r.ż.

вземам становище по даден въпрос

eine Stellungnahme zu einer Frage abgeben

становище по жалба PR.

Petitionsbescheid r.m.

становище на ответника по предявения иск PR.

Klageerwiderung r.ż.

възстановѝм (-а)

възстановим -о <-и> PRZYM. PR., FIN.:

възстановим (-а)

erstattungsfähig

възстановим (-а)

wiedererlangbar

невъзстановѝм (-а)

невъзстановим -о <-и> PRZYM. PR., FIN.:

невъзстановим (-а)

nicht erstattungsfähig

възстановѝтел|ен (-на) <-ни> -но PRZYM.

1. възстановителен TECHNOL., BUD.:

възстановителен (-на)

Rekonstruktions-

възстановителен (-на)

Wiederherstellungs-

възстановителен (-на)

Restaurations-

възстановителен (-на)

Rekonstruktions-

възстановителни работи

Rekonstruktionsarbeiten r.ż. l.mn.

възстановителни работи

Wiederaufbau r.m.

възстановителен период

Restaurationszeit r.ż.

2. възстановителен MED.:

възстановителен (-на)

Erholungs-

възстановителен (-на)

Rehabilitations-

възстановителен период

Erholungszeit

3. възстановителен GOSP.:

възстановителен (-на)

Erholungs-

възстановителен период

Erholungszeit r.ż.

4. възстановителен FIN.:

възстановителен (-на)

Erstattungs-

възстановителен (-на)

Entschädigungs-

възстановителна стойност

Wiederbeschaffungswert r.m.

установѝтел|ен (-на)

установителен -но <-ни> PRZYM. PR.:

установителен (-на)

Feststellungs-

отрицателен/положителен/превантивен установителен иск

negative/positive/vorbeugende Feststellungsklage

установително задължение за непротивопоставяне

Feststellungsduldungspflicht r.ż.

установителен иск

Feststellungsanspruch r.m.

установителен иск

Feststellungsklage r.ż.

установителен иск (за право на собственост)

Eigentumsfeststellungsklage r.ż.

установително съдебно решение

Feststellungsurteil nt

установително съдебно решение (по установителен иск)

Feststellungsbeschluss r.m.

установѐн (-а)

установен -о <-и> PRZYM.:

установен (-а)

festgestellt

установен (-а)

festgesetzt

установен (-а)

festgelegt

по установения ред

nach der eingeführten [o. gültigen] Regelung

установен със закон

durch ein Gesetz festgelegt

установен размер на данъка

Veranlagungssteuer r.ż.

установен по традиция

auf der Tradition beruhend

установен по традиция

herkömmlich

установен факт

festgestellte Tatsache

плановѝ|к <-кът, -ци> RZ. r.m.

плановик

Planer r.m.

плановик GOSP.

Wirtschaftsplaner